Нещо нормално
неделя, 20 февруари 2011 г. § 0
За мен любовта е нещо нормално, нещо, което приемам и което съществува в ежедневието. Напълно необходима и разбираема. Навсякъде около мен, но никога част от моя собствен живот, а по-скоро от живота на другите. Любовта е за другите. Тя е.. тя винаги е била като хубав мъж от другата страна на улицата. Най-хубавият мъж, когото съм виждала някога.Той стои там, почти неподвижен, не говори, чака да светне светофарът. И аз от другата страна. Чакам да светне светофарът. Колите минават от време на време. А той стои и ме гледа. Не мига. Гледа ме право в очите, а дългата му руса коса пада по раменте и гърба му. И аз го гледам. Стоим замръзнали, взрели ли се един в друг, а светофарът така и не светва. Чакаме моментът да се срещнем точно в средата на улицата, но никога червеното не става зелено. И вечно стоим замръзнали... имам чувството, обаче, и това е най-страшното, че ако светофарът няй-после светне зелено, той няма да тръгне напред, а просто ще остане там, на тротоара, а когато тръгна да пресичам, той ще се обърне и бавно ще се върне в обратната посока.
