"- What do you do when you love?
- I ache. "

tired

Аз съм на 21 и съм студент. Стоя си на бюрото в стаята, за която плащам по-малко отколкото мога да се надявам. Пиша курсова работа и чета статии и материали за да се подготвя... Какво? Глупости! Какво говоря?
Аз съм на път. Прекосявам пустинята. Минавам по старинно очертания път на поклонниците към Мека и ал Медина, за да стана хаджия. Пътят е дълъг, пътят е прашен, пътят е изпълнен с бутащи се, кашлящи, жадни, гладни, мършави и пълни, мърляви и рошави, спъващи се и куцащи, търговци, колари, продавачи на платове и на арабски питки, магаретари и кожари, пътят е тесен за всички, пътят е вечен. А в далечината лежи обещаната прошка, очакваната светиня, необикновената божественост. И аз вървя към нея...
Не,
Аз съм британски изследовател в джунглите на Африка. Тук не е стъпвал ничии европейски крак преди моят. Дневникът ми вече няма свободни страници от бележките и рисунките ми за странни птици и причудливи животни, също растения от непонятни за "цивилизованото" човечество видове. С такива шарки, които цветните ми моливи от Манчестър не могат да си позволят да повторят. Иззад лияните дочувам звуци, които предизвикват едновременно вълнение, радост и страх, а каки шортите ми вече отдавна са в цвета на голяма петниста котка. Половината ми спътници са болни, но аз още се държа, въпреки че последната ми треска почти ме вкара на два разтега под земята. Добре е, че взехме двама местни да ни водят. Само двама се съгласиха да ни заведат толкова навътре в джунглата, където, твърдят те, не знаеш чии точно очи могат да те погребат...
Не,
Аз съм капитан на пиратски кораб и след последния ми набег всепрекрасната и презакръглената ни многопочитаема Кралица е обявила щедрата награда от 5оо шилинга за главата ми. Е, има още какво да се желае. Ох, тези идиоти! Защо кърмата се клати!? Къде намерих тези некадърници.. Но си ги бива старите копелета. Мисля да сменя малко ареала, тук взе да става опасно, а и чувам все по-интригуващи неща за новите морета и богатствата там. Какво е това? Неприятно. Пак ми се е ощърбал златният зъб, трябва да го платинирам. Дали да не инкрустирам и един малък червен камък...
Не,
Аз съм блестящият помошник на световноизвестен фотограф и сега сме във Флореция за старинната фотосесия. Страхотно е, защото той ми позволява свободата, която искам. Харесва ме и ми позволява да подбирам повечето облекла и да давам идеи за декорите и цялостното оформление. Имам страхотен фотоапарат, който ми е подарък от приятелите, с които ходя по клубове вечер. Повечето са в модната индустрия, но има и художници, писатели, журналисти и дори финансисти и брокери. Най-хубавото е, че повете хора около мен са далеч от снобарството. Това рокля на Valentino ли беше? Трябва да побързам, манекенките са готови, светлина, страхотна коса, браво на коафьора. А, викат ме. Идваааам!...
Не,
Аз съм Наполеон и сега за пръв път от много, много време насам са ми останали 5 минути спокойствие само за мен. Чувам как Жозефин в съседната стая се преоблича в чудната червена рокля, която взехме от Париж преди толкова много време. Мисля си..мисля си за Русия. Александър ме мрази. Но и аз щях да се мразя ако бях Александър. Знам какво ще стане, но просто не мога да се откажа, след всичко, не, не и сега, не и накрая...
Не,
Аз съм генерал и хората ми ме обичат и ме следват навсякъде, защото влизам в битките с тях. Блестящ съм! Бил съм навсякъде - и в тресавищата, и в пясъците, и в равнината на голото поле, когато теренът само ти пречи, а врагът е на хвърлей разстояние и единственото, което можете да направите е да се гледате в очите преди "Напред!" и тогава, тогава.. И днес ли съм жив?
Не,
Аз съм графиня и се приготвям за бала послучай годежа на Вилхелмина Зайнзелтер, която пристигна от Германия само преди три месеца и вече си намери мъж. Тази вечер искам да съм прелестна, искам да се почувствам като истинска жена и то красива жена. Последно оглеждане. Отивам.
Всички познати лица на лелки с напудрени бюстове са тук, оо не, само не леля Милдред, сега пак ще ме хване да ме разпитва кога ще се жена и да ми напомня, че остарявам. Нека не бърча нослето си, не е хубаво. Я, има ефект, хората се обръщат след мен, НЕ, ТИ НЯМА НУЖДА ДА СЕ ОБРЪЩАШ СЛЕД МЕН, дано само да не цъфне този натегач, отвратителен е. Скука, тук няма нищо интересно, пак очаквам твърде много от тези псевдо-роялистки сбирки. Само си обсъждат перата. Примигвам. Завъртам глава. Пак примигвам. Един господин в бяло се отмества. Зад него..хубави обувки, хубав панталон, и ризата е хубава, какви прекрасни ръце държат кристалната чаша, по-нагоре, висок е, кой е това?, ..................... Кой е това?! Това е най-красивият мъж, когото съм виждала някога. И ме гледа. Толкова искрящи очи, такива скули, такъв силует....
Не,
Какво говоря?!
Аз имам да уча. Close Window X .

Old folks
Tales talking,
Young lads
Stories listening.
Gurgling voices
Oldly trembling,
Half-sleeping armpits,
Half-awakened eyelids.
Music softly going:
"I'll tell you this,
You'd better listen,
Look 'ere with care
Don't dare you missin'.
You ain't half as dead
A man as I am
So your eyes and ears
I am now buyin'
With no sweet talks but
Truths from life so blinkin'
A life of shames, and urge, and drinkin'."
Thus started first
The black man-giant.
His palms, though, white were
White his soul would not be
But black it wasn't either.
He moaned and cursed, and spit, and padded,
Then deeply hushed his tongue and started...

Виктор изгаси последната слънчева заря и намести лунния сърп на мястото му. Спря се умислен. Прииска му се да види Игорр. Не го беше срещал отдавна. Не бяха точно приятели, но Виктор ценеше у Игорр едни трудни за определяне качества, които обаче, той бе убеден, се срещаха рядко сред хората...
Игорр седеше неточно комфортно облегнат на стол от червено дърво, което той не успяваше да разпознае и пиеше чай със специално подбрано рядко хубаво бренди. Беше го подбрала собственичката на дома, която в този точно момент седеше пред него на отсрещния стол и се беше вторачила необяснимо в лицето му с големите си изпъкнали зелени очи. Сивите на Игорр, разбира се, не трепваха. Той така или иначе мигаше рядко...

ЧЕСТИТА НОВА 2010 ГОДИНА!

Нека всички да сме по-живи, по-здрави, по-щастливи, по-големи късметлии, по-успяващи, по-можещи, по-смели, по-искрени, по-знаещи, по-мъдри, по-красиви, по-усмихнати, по-обичащи, по-обичани, по-твърди, по-мили, по-съсредоточени, по-нежни и по-добри!
Ако не сме повече, то поне нека не сме по-малко! Благодаря предварително!

Реалностите за мен отново се сливат и объркват. Тъкмо свиквам с едната и си мисля, че нещата в ежедневието ми явно следват еди кой си ход и ето, че пак сменям темпото, местоположението, хората, начина на мислене, изискванията си, изискванията на другите, приоритетите, начина на говорене, начина на държане, самочувствието си, храната, бъдещето си. Битово-нормално-лекоскучното се сменя с несъвсемнормално-неточноземно-вълшебното ми духовно съществувание, което от време на време се заменя с празнично-еуфорично-семейно-натъпкващостомахчето пиршество на сегашните дати, което бива нахално изместено от полу-раздразнено-филмовопрограмно-отновобитоволекотвърденормално ежедневие, само за да отстъпи място на пре-експонираните-преизмечтани-безкрайноповторени-винагисновималкипромени бленовидения по неизвестното очаквано, стига разбира се да се стигне дотам.
Скоро ще се завърна към другата нормалност на обучение и трупане на знания, които няма как да знам дали ще мога да приложа, на научаване и разбиране на хиляди неща, без които, казват, животът би тънал в невежество и блажено щастие, на измечтаване и надяване на още милион моменти и постижения, които може никога да не бъдат, но за които е цялата борба. И някъде в тази смес, тази амалгама от всичко онова, което трябва, което се налага, което искам, което мога и което не, се намесва и, оказва се, така важното за мен одухотворение, което ми дава хармонията на мистицизма и на отвъд-тленното, което още никой не е доказал със сигурност и което понякога малко се пречка, но което ми е особено нужно от време на време.

"Духът е един съд с различна форма и големина и непонятното трябва да се нагоди към това човешко измерение".

"Може би не беше грешка, че камъните се приземяваха върху богопоклонниците, понеже с това те по-точно улучваха дявола, отколкото в колоната."

"...сегашното най-често той с мечти
от минало и бъдно изковава..."

"Нощта тъй весела, щастлива, светла
и изгрев тъжен, сив и затъмнен;
тъй странно е, че Архиварят наш на битието
записва в книгата си тоз и оня ден!"

"Разлъка идва в срещата, но моят дух се пита:
Дали разлъката пак среща обещава?
Човешкото всезнайство тайната разплита,
творецът на науката пак нищо не узнава."
из "Номад на четири континента" от И. Троянов.