All New Arrivals

Тя не беше красавицата. Но той беше звярът.
Беше почти една глава по- висок от нея, с бледа кожа, големи, широки и пухкави устни, зад които се подаваха кучешките зъби, с много тъмни очи, които се взираха изпитателно в хората, а цялото лице беше заобиколено от гъста рошава черна коса, която непокорно му влизаше в очите и той още по-непокорно отмяташе назад.
Говореше много, смееше се живо, не си поплюваше никак, ходеше сякаш е господарят на имението (и на няколко съседни имения заедно с това). Свиваше тютюна си в тъмно-кафява хартия и го държеше между устните си в продължение на няколко минути, преди наи-после да запали. И през цялото време се движеше с една особена надменна осанка, на която тя изобщо не можеше да устои.
Той говореше за всичко, от време на време се оплакваше, мечтаеше за лентяйски живот, докато крачеше неуморно напред-назад и от време на време я поглеждаше загадъчно, което я караше да се чуди какво си мисли той.
Беше твърде рано, за каквито и да било заключения, ала заедно с това, най-големият й страх беше, че времето й с него би могло да се окаже безвъзвратно кратко...