All New Arrivals

Минавам прокрай разцепената глава на Стамболов. Кой ли ще ми разцепи главата за да остана в историята? А повече го мразим или повече го обичаме? А студът прониква в цепнатината на металния череп, през носа, до брадичката и ленивите парцали сив сняг напомнят на бойно поле, на безвремие и на кръв и война. Но свършила.
А сънят оборва сетивата ми. Както казва баба ми- душата ми спи. Ала не е душата. Тялото ми спи, докато ходи. Не е душата ми, която спи. Сърцето е.
Хлъзгам се по калъпите жълти павета. Действителността ми минава пред очите, но само за миг. Живея ту тук, ту там. Бързам да си изпия отровата рано сутрин и намирам хубост в празнотата. И докато сърцето ми спи, душата ми будува. Бушува дори. Бяга от тялото, а тялото я прибира. Мигам и съм там. Мигам и съм тук. А снегът си вали и прави вади съвремие, което миналото отмива, а бъдещето вече е забравило. Всичко отминава..