неделя, 2 януари 2011 г. § 0
"Прости на устните ми- те намират удоволствие на най-странни места".
... Виждам очите му, надвесени над мен. Големи и зелени, докато мие косата ми с пенлив шамшпоан, който мирише на бадеми. Пита ме нещо. Отговарям. А къдриците му закриват челото. Говори с някой друг и вратът му се изпъва над лицето ми. Над устните ми. Измива косата ми. После пак бадеми. И пак зелените очи над моите. И не мига. Нито аз. Само за кратко.. Сядам на стола. Гледа ме в огледалото, докато ми говори. И аз го гледам и говоря на зелените му очи. Застава пред мен, повдига брадичката ми и прокарва пръстите си през косата ми...
Autrefois.
