All New Arrivals

Снощи мислих да напиша:
"Напоследък имам усещането, че губя всичко - губя търпението си, губя самообладанието си, губя увереността си, губя съня си. Губя желанието си, губя мотивация, губя фантазия и използвам тъпи клишета като "губя почва под краката си". Губя MM, губя Rado-san, Рики-Тики изглежда така, сякаш се е изгубила сама нарочно и отказва да се намери, защото така и харесва повече. Станала съм скучна и сива, нямам една дума да кажа, или поне не такава, която да си заслужава да бъде казана и чута. Губя характера си, губя смеха си, губя сетивността си, губя толкова дълго изгражданото си хладнокръвие и в същото време губя спокойствието си. Губя нервите си, за не знам кой ОМРАЗЕН път загубих едни мъжки ръце и възможността да ги виждам всеки ден, и не ми е хубаво, не защото е той, съвсем не защото е той, а защото е поредния, когото губя. Имам чувството, че на моменти си губя здравия разум, губя мъдростта си, а това вече е страшно, губя способността си да разсъждавам трезво и интелигентно. Губя време, губя пари и не ги печеля, губя добронамереността си, а това е УЖАСНО! Губя доброто си отношение, станала съм груба и рязка, не мога да се понасям. Губя надежда, губя себе си. Пиша го, защото не искам да ви го кажа. Извинявайте!"
Но тази сутрин осъмнах с усещането, че се оправям.
Губя ли?