сряда, 21 април 2010 г. § 0

Пепито вече 40 минути премяташе монетата в ръката си, подхвърляше я и я обръшаше в ези-тура. И вече 40 минути късметът се оказваше на обратната страна на монетата. С недоволен вид и едно още по-недоволно цъкване на езика, той извърна поглед към залязващия хоризонт на запад. Погледа малко, присви очи, сдъвка края на цигарата и я изплю някъде в нищото на прашната пустиня. После заобиколи капака на кабриото и се метна със скок вътре. Избърса носа и мустака си с опакото на дланта, подсмръкна и запали. Пушекът от колата остана да виси във въздуха дълго след като него вече го нямаше.
Селото беше малко, но шумно. Хората празнуваха някакъв местен празник и всичко беше в украса - червени фенери бяха окачени по прозорците и стояха по масите, бели, чевени и жълти хартиени ленти и гирлянди опасваха селцето и се съсредоточаваха в неговия център. Танцуваха. Пепито ги погледа, докато музиката не започна да се просмуква през прашната му кожа и под нея. Тъмните му очи огледаха - никой не му обръщаше внимание, всички бяха цветни, весели, смееха се, пиеха, пееха. Възрастни и млади, деца и старци и всички танцуваха, жените разперваха широките си червени поли и показваха красивите си глезени, прасци, колена, бедра. Светлината проблясваше и създаваше всевъзможни шарки по тъмните им лица и ръце.
Огледа се на другата посока. Някъде между множеството, на една много малка маса, на един много тесен стол, кръстосала крака седеше жена и го гледаше. Тази жена на Пепито се стори като приказна богиня с черната си гъста коса и маслиновите си очи, кожата и - златен зехтин, а погледът и го приканваше - него и само него. Той инстинктивно приглади косата си и заоправя гънките на ризата си. После с отренирано движение на млад котарак плавно се спусна към нея. Тя съвсем леко наклони глава и се усмихна почти незабележимо сякаш на себе си. Сега го гледаше само с крайчеца на очите си и търпеливо очакваше представянето му. Той застана точно пред нея и елегантно се поклони в нисък реверанс без да каже и дума. Протегна ръка да я покани на танц. Тя нахално го изгледа отгоре-надолу и обратно преди бавно да подаде ръка. Беше гладка и нежна, когато я пое. Тя се изправи и почти се прилепи към него. Зениците му се разшириха, той леко кимна и я поведе към импровизирания дансинг в центъра между масите. Затанцуваха. Той я отдалечи от себе си, после рязко я придърпа, тя отговаряше на всяко негово движение без съпротива, следваха се един друг. Стъпките им забързваха и забавяха в ритъм, разминаваха се и се оплитаха. Той я завъртя, косата й се отметна и го шибна по врата, той изтръпна. Стори му се, че ноздрите му усещат във въздуха смесените аромати на маслини, портокали, цветя и огън. Прихвана я през кръста и се огъна в дъга с нея, после я изправи, пак, кракът и плъзна по по неговия и продължи плавно нагоре почти до кръста му. Късата и рокля се повдигна от движението. Тя го гледаше право и само в очите, имаше най-сериозното изражение на света и най-изкрящия поглед също така. Той прихвана крака й под коляното и тръгна назад. Докато едното й стъпало търсеше обратно пътя към земята, другото се плъзгаше по плочите долу. Вдигна се с бързо движение и се изравни с него на сантиметър разстояние от устните му, пръстите й се оказаха на врата му, кракът й отново се отметна и обгърна неговия, завъртя глава, после пак, обърна се и финият й гръб и се оказа пред гърдите му, докато дланите й обгръщаха кръста му. Отново завъртане, и отново, и отново и отново докато песента не свърши. Отделиха се изпитателно един от друг. Тя го погледна само още веднъж и после си тръгна с най-женствената походка, която беше виждал. Тъкмо си помисли, че вечерта за него е приключила, когато я видя да влиза в една къщичка, после видя как ръката зад гърба й го приканваше с показалец.. Докато отиваше с лека усмивка натам монетата изпадна от джоба му и падна на земята на любимата му нейна страна.

What's this?

You are currently reading at All New Arrivals.

meta

§ Leave a Reply