All New Arrivals

Днес не можах да се видя с Rado-san, понеже той беше покрил синьо-зелено-кафявите си люспи в човешки облик и беше излязал на разходка сред хората. Бях запланувала блестяща акция за подобряване на настроението му, което напоследък не беше от най-светлите му. Последните дни той беше прекарал в пиене на дъжд и издишане на облаци, които бяха посивили въздуха около него.
Търсих го най-вече за да премахна грешното му разочарование. Беше сметнал, че мечтите на съществата около него се бяха смалили. Исках да го уверя, че греши. Мислих да взема лист хартия и един атлас и да го накарам всеки от нас да напише точните измерения и местата в тях, които искаше да посети и да прекараме около час в спорове и смях къде би било по-интересно. Той, уверена съм, щеше да потърси нови плодородни земи, където да засати зарзавата си и, разбира се, домати в най-големи количества. Аз, бидейки далеч от идеите за градинарство и всякакъв вид селскостопанска дейност, щях да предложа някое пътуване до свети места, където небесните творения се молят на Баща си Многоименния. После щяхме да минем през места за отдих и почивка и много цветове, и карнавали, и плажове, и хижи, и тъмни кожи, и светли зеници, и дълги крака и т.н. и т.н.
Да, исках да му кажа, че нещата, за които мечтая не са намалели ни най-малко, напротив - прогресивно се увеличават и въпреки, че имам идеи и въпросителни относно "Не трябва ли малко да се огранича?", те минават през едната част на черепа ми и загиват преди да са стигнали до другата част. Това е нещо като ултра-оптимистично-мега-тъпо-упорство на младшата възраст, но така или иначе основния ми стимул да правя каквото и да е било. Просто вече нямам толкова енергия както преди.
Търсих го, за да му кажа още, че не говоря много, когато се виждаме, защото не са много интересните неща, които ми се случват и понеже много мразя да дрънкам празни приказки, предпочитам да мълча. Напоследък не мисля за толкова много неща, а тези за които мисля са по-скоро скучни и не искам да го занимавам с глупости. Другото, което до днес ме вълнуваше, беше един нагъл вятър, но той също не си заслужава споменаването. А от днес - изобщо. Така че, май остават мечтите като тема за обсъждане. Което е хубаво.
Търсих го и с егоистичното си желание да му покажа какво съм създала последно с ръцете си. Много е жалко, но за един, да го наречем усновно автор, най-голямото нещастие е да сътвори нещо и да няма кой да го види. А и критиката е много полезно нещо. Още повече, че Rado-san може да даде добра такава.
Търсих го май общо взето за това. Днес не го намерих, но
Е, сигурна съм, че ще разбере защо съм го търсила. (намиг)