събота, 13 февруари 2010 г. § 0
Тая капка сол потекла от окото- лявото око било- на Георги, когато за пръв път видял розовия си син, вече умит и повит в бели кърпи. От този момент нататък никакви капки не потичаха из очите на Георги по каквито и да е поводи- нито когато хората се женеха, нито когато умираха, нито когато пееха по събиранията. А детото го гледаше. И му се смееше. И ни един път не заплака. Само се смееше. И келпките му стърчаха в разнопосочни ъгли и клепаха усмихвайки се. А на Георги му идеше да заплаче. Не от мъка. От радост. Ала тая радост именно не даваше на капката сол да потече из окото му пак. Така и не заплака.
