неделя, 17 януари 2010 г. § 3

Аз съм на 21 и съм студент. Стоя си на бюрото в стаята, за която плащам по-малко отколкото мога да се надявам. Пиша курсова работа и чета статии и материали за да се подготвя... Какво? Глупости! Какво говоря?
Аз съм на път. Прекосявам пустинята. Минавам по старинно очертания път на поклонниците към Мека и ал Медина, за да стана хаджия. Пътят е дълъг, пътят е прашен, пътят е изпълнен с бутащи се, кашлящи, жадни, гладни, мършави и пълни, мърляви и рошави, спъващи се и куцащи, търговци, колари, продавачи на платове и на арабски питки, магаретари и кожари, пътят е тесен за всички, пътят е вечен. А в далечината лежи обещаната прошка, очакваната светиня, необикновената божественост. И аз вървя към нея...
Не,
Аз съм британски изследовател в джунглите на Африка. Тук не е стъпвал ничии европейски крак преди моят. Дневникът ми вече няма свободни страници от бележките и рисунките ми за странни птици и причудливи животни, също растения от непонятни за "цивилизованото" човечество видове. С такива шарки, които цветните ми моливи от Манчестър не могат да си позволят да повторят. Иззад лияните дочувам звуци, които предизвикват едновременно вълнение, радост и страх, а каки шортите ми вече отдавна са в цвета на голяма петниста котка. Половината ми спътници са болни, но аз още се държа, въпреки че последната ми треска почти ме вкара на два разтега под земята. Добре е, че взехме двама местни да ни водят. Само двама се съгласиха да ни заведат толкова навътре в джунглата, където, твърдят те, не знаеш чии точно очи могат да те погребат...
Не,
Аз съм капитан на пиратски кораб и след последния ми набег всепрекрасната и презакръглената ни многопочитаема Кралица е обявила щедрата награда от 5оо шилинга за главата ми. Е, има още какво да се желае. Ох, тези идиоти! Защо кърмата се клати!? Къде намерих тези некадърници.. Но си ги бива старите копелета. Мисля да сменя малко ареала, тук взе да става опасно, а и чувам все по-интригуващи неща за новите морета и богатствата там. Какво е това? Неприятно. Пак ми се е ощърбал златният зъб, трябва да го платинирам. Дали да не инкрустирам и един малък червен камък...
Не,
Аз съм блестящият помошник на световноизвестен фотограф и сега сме във Флореция за старинната фотосесия. Страхотно е, защото той ми позволява свободата, която искам. Харесва ме и ми позволява да подбирам повечето облекла и да давам идеи за декорите и цялостното оформление. Имам страхотен фотоапарат, който ми е подарък от приятелите, с които ходя по клубове вечер. Повечето са в модната индустрия, но има и художници, писатели, журналисти и дори финансисти и брокери. Най-хубавото е, че повете хора около мен са далеч от снобарството. Това рокля на Valentino ли беше? Трябва да побързам, манекенките са готови, светлина, страхотна коса, браво на коафьора. А, викат ме. Идваааам!...
Не,
Аз съм Наполеон и сега за пръв път от много, много време насам са ми останали 5 минути спокойствие само за мен. Чувам как Жозефин в съседната стая се преоблича в чудната червена рокля, която взехме от Париж преди толкова много време. Мисля си..мисля си за Русия. Александър ме мрази. Но и аз щях да се мразя ако бях Александър. Знам какво ще стане, но просто не мога да се откажа, след всичко, не, не и сега, не и накрая...
Не,
Аз съм генерал и хората ми ме обичат и ме следват навсякъде, защото влизам в битките с тях. Блестящ съм! Бил съм навсякъде - и в тресавищата, и в пясъците, и в равнината на голото поле, когато теренът само ти пречи, а врагът е на хвърлей разстояние и единственото, което можете да направите е да се гледате в очите преди "Напред!" и тогава, тогава.. И днес ли съм жив?
Не,
Аз съм графиня и се приготвям за бала послучай годежа на Вилхелмина Зайнзелтер, която пристигна от Германия само преди три месеца и вече си намери мъж. Тази вечер искам да съм прелестна, искам да се почувствам като истинска жена и то красива жена. Последно оглеждане. Отивам.
Всички познати лица на лелки с напудрени бюстове са тук, оо не, само не леля Милдред, сега пак ще ме хване да ме разпитва кога ще се жена и да ми напомня, че остарявам. Нека не бърча нослето си, не е хубаво. Я, има ефект, хората се обръщат след мен, НЕ, ТИ НЯМА НУЖДА ДА СЕ ОБРЪЩАШ СЛЕД МЕН, дано само да не цъфне този натегач, отвратителен е. Скука, тук няма нищо интересно, пак очаквам твърде много от тези псевдо-роялистки сбирки. Само си обсъждат перата. Примигвам. Завъртам глава. Пак примигвам. Един господин в бяло се отмества. Зад него..хубави обувки, хубав панталон, и ризата е хубава, какви прекрасни ръце държат кристалната чаша, по-нагоре, висок е, кой е това?, ..................... Кой е това?! Това е най-красивият мъж, когото съм виждала някога. И ме гледа. Толкова искрящи очи, такива скули, такъв силует....
Не,
Какво говоря?!
Аз имам да уча. Close Window X .

What's this?

You are currently reading at All New Arrivals.

meta

  • Author: Akselious
  • Comments: 3 Comments

§ 3 Response to “ ”

§ Leave a Reply