„..У момчето, чиито живот е нормален и весел, настъпва един вид атавистичен период, през който то започва да изпитва към нежния пол онова примитивно презрение, породено единствено от чувството за физическо превъзходство. Но точно когато женското общество му е вече съвършено безразлично, момчето внезапно обезумява. Житейският му път е пресечен от невиждана досега девойка- малко по-различна от останалите дъщери на човешкия род, но с нищо особено невпечатляваща очите на околните. В този момент с един- единствен тласък кръвта нахлува в сърцето му и всичките му сетива са очаровани. След това, докато трае безумието, животът му принадлежи изцяло на това новооткрито създание, за което той все още не знае нищо, освен че слънчевата светлина изглежда по-прекрасна, щом докосне косите й. Никоя земна наука не може да го освободи от робството на това вълшебство. Но чия е магията?..”
Лавкадио Хърн
