А той протегнал десницата си и с нея обхваща сякаш цялата земя, като че е господ някой, даряващ проникновено омиротворение за всички живи твари, после се усмихва загадъчно все едно е открил тайните на света и се просва в цял ръст на тревата долу- той и гадините в едно да са. А тази хитроумна усмивка не пада от лицето му и даже се разтваря все повече и цъфва под носа му като природно чудо, като слънчоглед, обърнат към слънцето. Така си стоя цели двадесет минути, а когато най-после се изправи, приличаше на човек осветен от божествено провидение, получил в дар знание, непостижимо за смъртните. Когато закрачи гърбът му изглеждаше някак по- прав и силен, походката беше по- уверена и стремителна. Накъде отиваше- знаеше само той.
