Това го пиша на вниманието на един стар добър приятел, който поне преди се лъжеше да ми чете блога, но затова пък никак не се лъже да ми пише и-мейли.
Та, Цветан Б., вълчите глави ги нося точно там, където искаше да ги нося.
Изглеждам значително по-малко отчаяна, отколкото преди да замина. Лондон лекува. И хората. Има едни далечни сгради, които ги виждам всеки ден от прозорците на комуналната ни кухня. И всеки ден и всеки час са в различен цвят, в зависимост от небето - от розови, през огън-червени, през синьо-зелени до графитено-сиви. И небето с тях. Това са най-красивите грозни модерни сгради, които съм виждала. Облаците тук са много красиви. И става тъмно чак в десет вечерта през лятото.
Срещнах много хора. Можех да срещна повече. Има хубави хора по света. Научих повече за света за два месеца тук, отколкото за 24 години преди това. И ядох странни манджи. Но хората, които няма да срещнеш на улицата всеки ден, както навсякъде, са рядко. Срещнах няколко такива, обаче, и съм благодарна. Най-човек човек е, когато има чувство. Най-умен е, когато няма чувство. Какво прозрение! Самоиронията е велико качество, а също невзимането на сериозно, колкото повече не се взимам на сериозно, толкова по-яка ставам. Още съм ината и горделива, обаче.
Още из мъдростите ми тези дни са, че човек не трябва да преувеличава значението си в живота на хората, и че от никого нищо не трябва да очакваш, хората ще ти дадат и без да ги питаш. Или когато ти трябва, ще ги питаш, но не трябва да мислиш, че някой ти е длъжен. И винаги разбираш кои са важните, малко преди да си тръгнеш от едно място за друго.
Да, това новина сега: заминавам у Сръбско, у Београду да чиракувам. Поканен си по всяко време да заповядаш на сръбска скара и плескавици. И ракията май не била лоша. Само не ходи по сърбойки, че са опасни много. Исках да съм номад по едно време. Казаха ми, че не е хубаво да си номад.
Джейми Ланистър и Тирион са ми любимите. И Денерис. Как все обира най-дивите мъже, не я е срам.
Има още много, ама толко засега. Айде, бъди добре, бъди добър и да не си лягаш преди да си се прибрал. :*
тука няма призраци, мило мое
събота, 15 юни 2013 г. § 0
What's this?
You are currently reading тука няма призраци, мило мое at All New Arrivals.
meta
- Author: Akselious
- Comments: No Comments
About Me
Archives
-
►
2014
(7)
- ► декември 2014 (1)
- ► ноември 2014 (1)
- ► февруари 2014 (1)
- ► януари 2014 (1)
-
▼
2013
(13)
- ► декември 2013 (3)
- ► ноември 2013 (1)
- ► октомври 2013 (1)
- ► април 2013 (1)
- ► февруари 2013 (2)
- ► януари 2013 (1)
-
►
2012
(15)
- ► декември 2012 (1)
- ► ноември 2012 (3)
- ► септември 2012 (3)
- ► август 2012 (1)
- ► април 2012 (2)
- ► януари 2012 (2)
-
►
2011
(24)
- ► ноември 2011 (2)
- ► октомври 2011 (4)
- ► септември 2011 (3)
- ► август 2011 (2)
- ► април 2011 (1)
- ► февруари 2011 (4)
- ► януари 2011 (3)
-
►
2010
(41)
- ► декември 2010 (1)
- ► ноември 2010 (4)
- ► септември 2010 (3)
- ► август 2010 (2)
- ► април 2010 (5)
- ► февруари 2010 (6)
- ► януари 2010 (6)
-
►
2009
(19)
- ► декември 2009 (4)
- ► ноември 2009 (5)
- ► октомври 2009 (2)
- ► септември 2009 (8)
