тука няма призраци, мило мое

събота, 15 юни 2013 г. § 0

Това го пиша на вниманието на един стар добър приятел, който поне преди се лъжеше да ми чете блога, но затова пък никак не се лъже да ми пише и-мейли.
Та, Цветан Б., вълчите глави ги нося точно там, където искаше да ги нося.
Изглеждам значително по-малко отчаяна, отколкото преди да замина. Лондон лекува. И хората. Има едни далечни сгради, които ги виждам всеки ден от прозорците на комуналната ни кухня. И всеки ден и всеки час са в различен цвят, в зависимост от небето - от розови, през огън-червени, през синьо-зелени до графитено-сиви. И небето с тях. Това са най-красивите грозни модерни сгради, които съм виждала. Облаците тук са много красиви. И става тъмно чак в десет вечерта през лятото.
Срещнах много хора. Можех да срещна повече. Има хубави хора по света. Научих повече за света за два месеца тук, отколкото за 24 години преди това. И ядох странни манджи. Но хората, които няма да срещнеш на улицата всеки ден, както навсякъде, са рядко. Срещнах няколко такива, обаче, и съм благодарна. Най-човек човек е, когато има чувство. Най-умен е, когато няма чувство. Какво прозрение! Самоиронията е велико качество, а също невзимането на сериозно, колкото повече не се взимам на сериозно, толкова по-яка ставам. Още съм ината и горделива, обаче.
Още из мъдростите ми тези дни са, че човек не трябва да преувеличава значението си в живота на хората, и че от никого нищо не трябва да очакваш, хората ще ти дадат и без да ги питаш. Или когато ти трябва, ще ги питаш, но не трябва да мислиш, че някой ти е длъжен. И винаги разбираш кои са важните, малко преди да си тръгнеш от едно място за друго.
Да, това новина сега: заминавам у Сръбско, у Београду да чиракувам. Поканен си по всяко време да заповядаш на сръбска скара и плескавици. И ракията май не била лоша. Само не ходи по сърбойки, че са опасни много. Исках да съм номад по едно време. Казаха ми, че не е хубаво да си номад.
Джейми Ланистър и Тирион са ми любимите. И Денерис. Как все обира най-дивите мъже, не я е срам.
Има още много, ама толко засега. Айде, бъди добре, бъди добър и да не си лягаш преди да си се прибрал. :*

What's this?

You are currently reading тука няма призраци, мило мое at All New Arrivals.

meta

§ Leave a Reply