Истината е, че времето просто си минава. То не се интересува дали хората го обозначават с понятия, дали е ден или седмица, месец или година- 2011 или 2012. Новата година няма как да бъде по-щастлива, по-успешна или по-мъчителна, само защото не е предната. Не се съдържа смисъл в решенията, които пишете на лист в края на годината и които не вярвате, че ще вземете през започващата такава. Наистина ли се чувствате по-празнично защото има шампанско и сте си облекли рокля или тъмносин пуловер. Или вече тези неща не ви дават детската радост на миналото. Ако си правите равносметка, то правите ли промяната след нея, или я оставяте за по-добри години. Времето просто си минава. То не се интересува от вас. Само вие се интересувате от него.
Отново живея в студ. Или не. Не е студ. Пустош е. Извън-хуманна. И в нея няма нищо. Нищо не ме помръдва. В стаята ми има снимка на мъж. Черно-бяла фотография. Той е съвършен. Във всеки един аспект на видимото и осезаемото. Всяка линия по лицето е хармония. Нищо не е в повече или в по-малко. Очите и скулите, устните и веждите, носът и косата - съвършенство. Гледам го всеки ден. Понякога се навеждам и го гледам продължително, за да позволя на сетивата си да го обгърнат. Има лица, които рано или късно омръзват, но това- не. Той е статуята на бог в живо тяло. Ала тази снимка и тези черти не са на стената ми, защото искам да гледам картина на хубав мъж и никога не е бил там за това. Там е, за да може всеки път, когато се зачудя дали мога да се примиря с малкото, защото голямото липсва, да ми напомни, че това няма смисъл. А това, между впрочем, може и да не е съвсем вярно...
Имаше.. срещала съм хора, които не се забравят лесно. Веднъж, разширили се, границите на ума не могат да се поберат в старите си рамки. Започват сравненията. И ако следващата картина не може да достигне до висотите на предната, макар и в различни аспекти, то картината остава само рисунка.
Познавали ли сте някога човек, когото не харесвате изобщо, защото е отрицание на едни от най-добрите неща в които вярвате. Човек, когото почти не познавате и това което виждате е издялана фигура на нещо, което трябва да бъде, за да бъде показано на хората в този му вид, човек, който се учи и умее да води, но както се водят овце в кошара. Човек, който е надменно брилянтен. А обичахте ли го?
А в крайна сметка истината е, че нямате време.
Някои неща II
неделя, 1 януари 2012 г. § 0
What's this?
You are currently reading Някои неща II at All New Arrivals.
meta
- Author: Akselious
- Comments: No Comments
About Me
Archives
-
►
2014
(7)
- ► декември 2014 (1)
- ► ноември 2014 (1)
- ► февруари 2014 (1)
- ► януари 2014 (1)
-
►
2013
(13)
- ► декември 2013 (3)
- ► ноември 2013 (1)
- ► октомври 2013 (1)
- ► април 2013 (1)
- ► февруари 2013 (2)
- ► януари 2013 (1)
-
▼
2012
(15)
- ► декември 2012 (1)
- ► ноември 2012 (3)
- ► септември 2012 (3)
- ► август 2012 (1)
- ► април 2012 (2)
-
►
2011
(24)
- ► ноември 2011 (2)
- ► октомври 2011 (4)
- ► септември 2011 (3)
- ► август 2011 (2)
- ► април 2011 (1)
- ► февруари 2011 (4)
- ► януари 2011 (3)
-
►
2010
(41)
- ► декември 2010 (1)
- ► ноември 2010 (4)
- ► септември 2010 (3)
- ► август 2010 (2)
- ► април 2010 (5)
- ► февруари 2010 (6)
- ► януари 2010 (6)
-
►
2009
(19)
- ► декември 2009 (4)
- ► ноември 2009 (5)
- ► октомври 2009 (2)
- ► септември 2009 (8)
