All New Arrivals

Имам късмета да познавам хора, които си поръчват знаци. И ги получават. Аз не си поръчвам знаци, а цели събития. И понякога ги получавам, но се случват по неведоми начини, с други хора и на други места, извън пожеланите. Тогава поглеждам нагоре към Дядо Гошо и му се усмихвам за поредния трик. И аз и той се забавляваме.

"Всичко е тука."- казва Бери- чан и сочи главата си.

Открих, че моята любов минава през очите и много по-късно през други органи. Защото ме обичаха добри хора, и хубави хора, и умни хора, ала аз тях не можах да заобичам. Ала всеки ден се влюбвам с ъгълчетата на усмивка, в кимане, в ръбестите очертания на китка, във вените по ръка, в поглед като тъмен шоколад, в квадратна челюст, в черни коси, в очи като синьо стъкло, в матова кожа, в бледи страни, в смях като на малко момченце, в плътен глас. Всичко е картина. Виждам всичко на моменти и картини, и ако носят правилните цветове и ако спират времето, то се влюбвам. Съвсем малко време ми е нужно, само няколко секунди. И всички онези хора,които познавам и които уважавам не стигат с хубостта и добротата си, за да заместят ъгълчетата на усмивката и ръбестите очертания на китката. Любов през сетивата. И все пак по-добре, отколкото да минава през стомаха..

А ако има съжаление, то то е безмислено. "И ако съжаляваш за нещо, ти си толкова безразсъден, колкото някой, който би съжалявал, че не е роден в друга страна или в друга епоха, че не е малък, когато е голям, и от тези абсурдни блянове би почерпил отчаяние за всеки един момент."

"Реда, казваше баща ми, аз го създавам. Ала не се придържам към простото и икономичното. Защото не става дума да се спечели време. Каква полза да узная дали хората ще станат по-угоени, строейки изби и тавани вместо храмове, и водопроводи вместо музикални инструменти..." (А.Сент-Екзюпери, Цитадела)