All New Arrivals

Когато тъмнината разтвори утробата си, слънцето замижа. Кристали черна светлина запълниха пространството и превърнаха повърхностите в черен гланц. Отвори се ямата на тъмнината и ветровете замряха, и глас не се чуваше от никъде, и всичко стана тихо. Зейна черната дупка и вече нищо не се виждаше, нищо не помръдваше, времето спря. Тогава, от дълбините на тъмнината се роди момче. Утробата се затвори.
Минаха години, момчето порасна. Тялото му се издължи като сянка, едрите къдри коса потъмняха и сякаш сами бяха сянка. Кожата му, гладка и матова, беше като на кукла, а само очите му бяха живи, но тъмножълтият им цвят будеше страх у хората и те се кръстеха, когато ги срещнеха. Беше тих, защото нямаше с кого да говори, а когато отвореше уста един дълбок плътен глас, който идваше отвъд гърлото и тялото му и сякаш направо от душата му, тихо режеше въздуха и неговото спокойствие. Затова плътните устни стояха затворени, а погледът стана безстрастен и немигащ. Момчето вървеше плавно и сякаш слабата му фигура минаваше през светове, защото ту се губеше в светлината, ту се сливаше с тъмнината и той изглеждаше половин човек. Половин човек, скитащ и сам. Търсеше някой, който да го погледне в очите. Някой, който да му каже, че е просто момче.
Но той не беше момче. Беше го родила тъмнината.
Тъмнината беше родила Черен Демон.