All New Arrivals

Глупаво ли е да се пише за впечатленията от деня? Но онези съвсем малките, които може да запомни само човек, който е способен да забрави всичко друго. От онези, които изпълват деня ти за секунди, въпреки, че дотогава са станали толкова много други по-големи неща.
Защото не бяха ранното ставане и белият студ, това, което измени времето ми. И не бяха въпросите, отговорите и силният британски акцент на сутрешния гост това, което ме накара да внимавам. Стотиците блестящи пайети по една синя рокля и десетките рафтове с книги занимаваха погледа ми само за миг. А Екзюпери направи всичко, което можа, за да ме прикове към себе си и успя да ме накара да го зачета живо.
Ала за момент, за едно повдигане на брадичката, за едно мигване, за едно отваряне на вратата, за едно нахлуване на ледения въздух и за една чаша розово-червен чай, денят ми придоби цвета си.
Има различни хора. И еднакви. И познати. И нови. А този, когото видях, беше топъл. Нямаше нищо, нищо друго в това лице и в това тяло, ала някак беше специално. Човек, който напомня за топлина и уют, мирише ти на портокалови корички в ябълков сладкиш, усещаш го като топли плетени чорапи и като мека светлина. Само с една усмивка. Толкова специален човек.
И това малко впечатление от този непознат изпълни времето за мен и му даде смисъл. Как е възможно?