All New Arrivals

Каква скука! Какъв умрял блог! Не съм израствала сред дебрите на домашните библиотеки, не съм писала поезия в тоалетната, не съм литературствала из училище и не съм ругала 4 поколения даскали по литература за да ми е тооолкова скучен блога сега! Възмутена съм! Възмутена и огорчена!
И какво е това черното - алооо! - ша спим ли? (Сяяя, ш' са ...м ли или ш' пийм кафе?)
Градски легенди и селски саги. Едните по мръсни от другите. И в двата случая далеч от мен. И по-добре! Биад и Син Сити - градски келеши с баничарски изделия под ръка, или под крак.. А така ми се ходи в някое планинско село от две седмици насам. Ей така в някоя малка спретната къщурка, да хапвам зелена салата, да пия сайдер и червено вино, цялата маса да е в сол, вечер да лягам късно и чакалчетата да ми вият за лека нощ, сутрин да ставам рано, да се чучвам по поляните, да си изпружвам краката, да посея две китки, да се поизцапам с пръст, да се посмея, да позяпам в небосвода и далечните скали и да поразмишлявам над нещата от живота докато не ми се приспи и не придобия образа, който казва - Тъй тъпо аз да благоговея! После ще се върна в голямото град с нови свежи сили и поизчистена трахея.
А така - ноу мор драма ин май лайф! Ет лийст фор нау! Ти ше ми каеш! Полата или сакото? Какво значение има? Негово превъзходителство, моля, ще говори, колко точно да сме официални? Пече. А времето тече. Тозииии райййй водии в адаааааа, тозииии райййй, водииии в адааааа,аа ааа ааа аааа ааааа..
Офффф, стига вече, че шинтоистките храмове ме чакат. Ми Буда? Той не е тука сега. Ми как да стана будисатва? - Достигни Саттори! Е, хубаво е, че Буда е бил човек - Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. И женица имал даже. Не я отричат. Е, не, вече наистина....