сряда, 10 март 2010 г. § 0
Вятърът се завъртя около нея, помете краищата на косите й и ги размята на всички посоки. Тя погледна нагоре, изпъна шия, вдиша от аромата му. Той мина покрай бузата й, облиза шията й, издуха бретона й. Тя остана така, горда и замислена. Той се върна, поигра си с полите й, зашари по кожата й и избърса носа й. Тя не мигна. Той се върна само за малко, този път по слаб и по-топъл, обиколи я, но не я засегна. Само докосна миглите й с върховете не ветрените си пръсти. Тя мигна за първи път. Казваха си сбогом.
