вторник, 29 декември 2009 г. § 0

Реалностите за мен отново се сливат и объркват. Тъкмо свиквам с едната и си мисля, че нещата в ежедневието ми явно следват еди кой си ход и ето, че пак сменям темпото, местоположението, хората, начина на мислене, изискванията си, изискванията на другите, приоритетите, начина на говорене, начина на държане, самочувствието си, храната, бъдещето си. Битово-нормално-лекоскучното се сменя с несъвсемнормално-неточноземно-вълшебното ми духовно съществувание, което от време на време се заменя с празнично-еуфорично-семейно-натъпкващостомахчето пиршество на сегашните дати, което бива нахално изместено от полу-раздразнено-филмовопрограмно-отновобитоволекотвърденормално ежедневие, само за да отстъпи място на пре-експонираните-преизмечтани-безкрайноповторени-винагисновималкипромени бленовидения по неизвестното очаквано, стига разбира се да се стигне дотам.
Скоро ще се завърна към другата нормалност на обучение и трупане на знания, които няма как да знам дали ще мога да приложа, на научаване и разбиране на хиляди неща, без които, казват, животът би тънал в невежество и блажено щастие, на измечтаване и надяване на още милион моменти и постижения, които може никога да не бъдат, но за които е цялата борба. И някъде в тази смес, тази амалгама от всичко онова, което трябва, което се налага, което искам, което мога и което не, се намесва и, оказва се, така важното за мен одухотворение, което ми дава хармонията на мистицизма и на отвъд-тленното, което още никой не е доказал със сигурност и което понякога малко се пречка, но което ми е особено нужно от време на време.

"Духът е един съд с различна форма и големина и непонятното трябва да се нагоди към това човешко измерение".

"Може би не беше грешка, че камъните се приземяваха върху богопоклонниците, понеже с това те по-точно улучваха дявола, отколкото в колоната."

"...сегашното най-често той с мечти
от минало и бъдно изковава..."

"Нощта тъй весела, щастлива, светла
и изгрев тъжен, сив и затъмнен;
тъй странно е, че Архиварят наш на битието
записва в книгата си тоз и оня ден!"

"Разлъка идва в срещата, но моят дух се пита:
Дали разлъката пак среща обещава?
Човешкото всезнайство тайната разплита,
творецът на науката пак нищо не узнава."
из "Номад на четири континента" от И. Троянов.

What's this?

You are currently reading at All New Arrivals.

meta

  • Author: Akselious
  • Comments: No Comments

§ Leave a Reply